Светилището на Мисисипи Маймуна помага на ветерани с ПТСР да намерят мир

Перкинстън, девойка (AP)-В прегръдката на радостно чукаща паяка на име Луи, деец от армията, който се хващаше в продължение на десетилетия с посттравматично стресово разстройство, споделя, че най-сетне се усеща в мир. < „ Няма възприятие, че това. “

Връзката стартира предходната есен, когато Ричард помагаше на двама омъжени ветерани да основат светилището на примата на брега на Персийския залив, непринудено за построяването на заграждението, което в този момент е домът на Луи в селския югоизточен Мисисипи.

По време на неотдавнашно посещаване, Луи бързо се забиваше. Ричард от своя страна постави ръка на гърба на примата и прошепна сладко, до момента в който Луи не се разтвори и се отклони.

„ Той издава своите дребни звуци в ухото ми и знаеш, че постоянно ти споделя:„ О, обичам те “, сподели Ричард. " " Знам, че си добре. Знам, че няма да ме нараниш. "

Ричард сподели, че връзката му с Луи е помогнала повече от всяко друго лекуване на ПТСР, която е получил, откакто е диагностициран преди повече от 20 години.

Това е сходна история за създателя на светилището, Април Стюарт, деец от Военновъздушни сили, който съобщи, че е развила ПТСР вследствие на военна полова контузия.

„ Това унищожаваше живота ми. Беше като рак “, сподели тя. „ Това беше контузия, която в никакъв случай не е била излекувана вярно. “

Любовта на Стюарт към животните беше метод да се оправи. Тя не е наложително да сътвори място за излекуване за ветерани с ПТСР, само че това е, което светилището стана за някои доброволци.

„ Като оказваме помощ на приматите да се научат да се доверяват, ние също се пренасочваме по какъв начин да се доверяваме и ние си даваме берекет с хората “, сподели тя.

Нейната 15-декара парцел, сгушено измежду гори и аграрни земи, е изпълнен с избавителни кучета, две много шумни гъски и черна котка. Сега той също е дом на три маймуни от паяк, две маймуни от катерици и две кинкай, тропически бозайник, който е тясно обвързван с миещи мечки.

Светилището в град Перкинстън, на към 30 благи (50 километра), което се на север от брега на Персийския залив, включва три огромни заграждения за другите типове. Всяка от тях има по-малка, климатизирана зона и огромна оградена зона навън, където приматите се люлеят от платформи и се настаняват на слънце. Проверката на животните - промяна на одеялата си, носенето на храна и вода - е едно от първите и последните неща, които Стюарт прави всеки ден.

Въпреки това, тя не може да го направи сама. Тя разчита на група доброволци за помощ, в това число няколко други ветерани, и се надява да отвори светилището пред обществеността идващото лято за екскурзоводско обучение.

Стюарт и нейният брачен партньор, също деец, взеха решение да отворят светилището през октомври след първо избавяне и възобновяване на маймуни. С помощта на двама ветеринарни лекари с екзотични животни те образуваха основа, която ръководи светилището-което съгласно нея е единственото светилище на приматите в Мисисипи, лицензирано от Министерството на земеделието на САЩ-и подсигурява, че животните ще се грижат за това, даже когато сами Стюартс към този момент не могат да го ръководят.

Всички животни в миналото са били нечии домашни любимци, само че в последна сметка притежателите им не можеха да се грижат за тях. Стюарт акцентира, че приматите не вършат положителни или лесни домашни любимци. Те се нуждаят от доста пространство и социализация, което постоянно е мъчно да обезпечат фамилиите.

Целта на светилището е да обезпечи допустимо най -естествено местообитание за животните, сподели Стюарт и да ги събере дружно със личните си типове.

„ Това е тяхното семейство “, сподели тя.